публикуване на статия| * | #|публикуване на коментар
VIP ЗОНА| |ПРАВИЛА| |Официални изявления | | | |
***

понеделник, 6 септември 2010 г.

БЪДЕЩЕ ЗА СТАРАТА ЦЪРКВА В КЛИСУРА



В Деня на българското Съединение решихме да ви припомним една историческа светиня от времето на национално-осовободителните борби, която днес тъне в забрава. Това е старата църква на Клисура - "Свети Никола". Именно нейната камбана възвестява въстанието на 20 април за клисурци, а на 23 април при особена тържественост тук е посрещната четата на Панайот Волов и е осветено знамето й. Петима свещеници са служили в този храм някога. Той е бил център на живота в града. Тук се събирали и боеприпаси за въстаниците. Когато турците тръгнали да опожаряват Клисура, мунициите гръмват и от стените останали тези руини. Отец Явор Станчев: - По-късно, след като градът се възстановява, се взима решение храмът да не е на същото място. Възрастните хора решават, че трябва да се запази в този вид, в който е, за поколенията, за да се знае и да се помни. Но какво се знае за храма, когато той е непрекъснато затворен поради липса на средства? През 1978-ма "Св.Никола" е обявен за археологически паметник от местно значение. И толкова. Храсти, къпини и полудиви овошки населяват двора до спасените някога надгробни плочи. Доскоро заедно с кметството някакси го поддържахме, но сега всички имат затруднения, разказва отец Явор. Отец Явор Станчев: - Това е нещо, с което трябва да се заемат младите хора. Те са, които трябва да инициират промените и то положителните промени в едно градче. Когато тях ги няма, как да стане? Това е трагедията на цялата ни страна. Самият отец Явор е от Пловдив, но понякога служи в малкия параклис до старата църква. Отскоро криптата на параклиса е превърната в костница - съхранява останките на загинали старци, жени и деца по улиците на Клисура. Николай Николов - учител и църковен настоятел в Клисура: - Костите бяха в насипно състояние тук, в ъгъла на подземието. Преди 2 години дойдохме и с дарителски средства на родолюбиви българи направихме тази костница, за да можем да положим костите да почиват както подобава, а не да бъдат буквално на земята. Достатъчно е само да се влезе, за да се разбере, че такива неща могат да се видят само на няколко места в България - това е Батак, Дряновската църква и тук. През 2011 се навършват 135 години от Априлското въстание. Дали дотогава кметство, църква и държава ще намерят решение, та "Св.Никола"поне да се превърне в музей? Автор: Петя Тетевенска

9 коментара:

  1. А къде е клипа?
    Затова ли се хабих снощи да го свалям а?

    ОтговорИзтриване
  2. В последно време, явно за ‡† Nicki † Nnight †‡, една публикация без клип, не е никаква публикация :-)))

    Аз бих добавил- и да има клип, къде са му субтитрите!?!?
    :-))))))))))

    ОтговорИзтриване
  3. Някой е плагиатствал от нашия форум здраво и метнал инфо в срадни на сродни нам форуми...

    ОтговорИзтриване
  4. Тъй ли!?
    А'м чИ кой брЯ ????

    ;-)

    Аз като пиша само глупости, виж как никой не ме краде :-))))))))))

    ОтговорИзтриване
  5. Анонимен е прав - наистина някой е плагиатствал..., но това доказва,че и форума и страницата ми във фейсбук са доста интересни за някои хора ... добре,че не се е скарал на журналистката ,че си е позволила да повдига темата ... и да сме наясно още вчера отбелязах и припомних доброто дело на Митко и Вальо ...

    ОтговорИзтриване
  6. Интересно , защо не плагиатстват и други клипчета - да качат линкове и от другите публикациии ...

    ОтговорИзтриване
  7. Най-после успях !!!! След двудневни съвместни опити с Ники успяхме да го направим ... вече има клипчеее!!!!

    ОтговорИзтриване
  8. аааатака дееее
    Друго си е това. Хем да се прочете хем и да се види.
    Само субтитри му липсват :-))))))))

    ОтговорИзтриване
  9. Редно е да се упомене източникът на материала:

    източник:БНТ

    ОтговорИзтриване

емотиконка се вмъква, като се постави символният и еквивалент в коментара
Можете да използвате някои HTML маркери, например:
<b></b>, <i></i>, <a href=""></a>
Как се публикува коментар, подробно е обяснено тук