"мисли" породени от една снимка

майстор бакалова

с премрежен поглед в чаша впила устни
с чек за мильони в лявата ръка
с неспирен устрем в бъдещето крачи
препуска сред оризови платна
момиче спри таз чаша остави я
недей да пиеш воно и ракия
току виж сбъркаш цветовете
или на криво дръпнеш редовете
оризови зърна се не редят
кога краката вече не държат
приятелите знай са за това
да си помагат даже без беда
с горчиво вино тази чаша пълна
не да помогна аз ще я погълна
а щото като гледам как се лей
устата ми без ноти ще запей
а ти когато стигнеш върховете
поглеждай си надолу към нозете
приятели еснафски си спомни
по лесно ще катериш планини