Depeche Mode - Personal Jesus
_____________________________
Публикувал: evgeni

40 дни след раждането на сина си света Богородица отишла да чете молитва. На връщане минала край брат си Трифон, който зарязвал лозето. Тя го поздравила с “Помози Бог”, както си му е редът, но той като я видял с дете на ръце се присмял и изрекъл хулните думи: “Мома си, пък син имаш”. Богородица много се обидила, като стигнала до дома си, накарала майка си да вземе чиста кърпа и сол и да иде на лозето, защото Трифон си бил отрязал носа.
Отива майка й на лозето и каква била почудата й, като видяла Трифон здрав-здравеничък да пее и реже лозите. Казала му какво е научила от дъщеря си, а Трифон се изсмял и отвърнал:” Аз не режа така, а така!” Замахнал да покаже как точно реже и си отрязал носа. Подигравателните думи и клетвата го застигнали жестоко. И тъй като сестра му била самата Богородица, Трифон е светия и в негова чест празника е наречен Трифон Зарезан (заради отрязания нос).
Основен обичай на този ден е зарязването на лозята, наричано още закройване, извършвано независимо от метеорологичните условия. То се извършва предимно от мъжете стопани, които отиват на своите лозя, носейки хляб, бъклица с вино и кокошка. Всеки ще се прекръсти и с косер ще отреже по три пръчки от три корена. Пръчките ще свие на венец и с него ще окичи калпака си. Отрязаните корени ще полее с вино от бъклицата.
След това всички се събират на обща трапеза, на която преди да започнат да се хранят, ще изберат “цар Трифон”. Обикновено се избира добър стопанин лозар или този, през чието “царуване” предишни години е имало добър берекет по лозята. От лозята всички се прибират заедно начело с избрания “цар” когото пръскат по пътя с вино, а от всяка къща стопаните черпят. Царят благославя така както и лозята – да е берекетлия, а от всяка лоза – по чембер вино.
Празнуват: Лозан, Трифон, Трифонка, Лоза.
Традиционна храна за празника Прясна пита, Тутманик (Дипла пита), Варена кокошка, Печена луканка, Пърженица (омлет) от яйца.
В миналото народният празник Бабинден се е празнувал на 8-ми януари. Съвременният аналог е Ден на родилната помощ и по нов стил се пада на 21-ви януари. Когато обаче се смесят стари и нови стилове, най-често се появява още един празник и още един повод за празнуване.
Както по-възрастните знаят, на Бабинден се почитат бабите-акушерки, които са помагали на жените да родят. В селото обикновено е имало една или две баби, които са се занимавали с тази нелека, но благородна дейност.
Според обичая всяка жена, която се е ползвала от услугите на бабата, при раждането на рожбата си е отивала в дома й, поливала й е ритуално вода, за да си измие ръцете, дарявала я е със сапун и нова кърпа. От днешна гледна точка може да ни звучи като подигравка (да подаряваш сапун и кърпа), но да не забравяме, че това са били продукти от първа необходимост, които не винаги човек е можел да си осигури сам. В някой краища на България към тези дарове са добавяли и риза, чорапи, пари.
Бабата е приемала даровете, изтръсквала е ръцете си и е пожелавала челядта да се множи както се разпръскват капките от ръцете й. Закичвала е жените с китки за здраве и ги е канела на обяд в дома си. Всяка благодарна майка е носела варена кокошка, баница, вино и ракия. Този празник се е почитал като чисто женски и на него не са се допускали мъже, но пък се допускали сексуални закачки и разпуснато поведение по улиците. На почит в някои краища на България е бил и обичаят влечугене т. е. насилствено замъкване на бабата на реката, за да я окъпят.
В Библията бабите-акушерки са били благословени от Бога, за това, че не са спазвали заповедта на фараона да убиват всички новородени еврейчета от мъжки пол, а са правели всичко възможно да ги укрият и отгледат.
Св. Атанасий е велик изповедник и учител на Църквата, велик защитник на християнското учение за Боговъплъщението. Роден е през 295 г. в столицата на Египет Александрия. Син на бедни родители християни, той получил прекрасно образование но изучавал усърдно Свещеното писание. Богу било угодно още преди да завърши обучението си, една случка да предопредели неговата съдба.
Веднаж Александрийският архиепископ св. Александър гледал през прозореца и вниманието му привлякла интересна гледка: група момчета-християни играели на морския бряг, кръщавайки своите връстници-езичници. Децата избрали Атанасий за "епископ", други деца били свещеници и дякони, а езически деца били водени към "епископа", за да ги кръсти. Архиепископ Александър заповядал да доведат децата при него и ги разпитал за подробностите на играта. След като ги изслушал, убеден че кръщението било извършено изцяло в съгласие с Църковния устав, архиепископът признал кръщението за действително, допълнил го с Миропомазване на новопокръстените и посъветвал родителите на Атанасий да подготвят сина си за църковно служение. След като момчето завършило образованието си, Александър го взел в своя дом и го направил свой духовен син и секретар. Така започнал духовния път на бъдещия св. Атанасий Велики, когото още приживе нарекли "баща на православието".
В 319 г. Атанасий станал дякон. Между това в Александрия се появила ереста на местния свещеник Арий. Той учил, че Христос - не само като човек, но и като Бог - не бил равночестен на Отца, а бил по-нисш Бог, Който е само подобен на Отца, а в действителност е сътворен, имащ начало във времето. Това учение се разпространявало бързо. Много пъти Александър го уговарял и разобличавал, като в този труд Атанасий винаги му помагал. Арий обаче бил упорит, ереста се ширела и се наложило да се свикат епископски събори за нейното изкореняване. Такива били поместните събори в Александрия, в Антиохия и най-сетне Първият вселенски събор в Никея през 325 година, на който присъствал и самият император Константин Велики. Атанасий присъствал на Никейския събор заедно с архиепископа си Александър, и решително помогнал за осъждането на Арий. Неговият забележителен принос в работата на Първия вселенски събор толкова го прославил, че той се завърнал у дома си като известен богослов.
На следващата година св. Атанасий бил поставен за Александрийски архиепископ. Заради повдигнати обвинения в користолюбие и в груби насилия над клириците от враговете-ариани на св. Атанасий, бил свикан събор в Трир, който независимо от изложените доказателства в защита на невинността на архиепископа на Александрия, все пак го осъдил. Като видял, че по този начин няма да се добере до правдата, св. Атанасий се срещнал лично в Цариград с император Константин Велики и му представил истината.
Императорът извикал участниците в Трирския събор за преразглеждане на делото, но враговете на св. Атанасий успели да подведат императора с нова клевета. Като видял, че не е възможно да примири Атанасий с неговите противници и като се опасявал от бунт в Александрия, импраторът решил да пожертва нейния архиепископ и да го изпрати на заточение в Галия, където той прекарал две години. След смъртта на Константин Велики, неговите наследници с указ върнали св. Атанасий за епископ на Александрия. Това дало нов повод на Атанасиевите врагове да го обявят за незаконен епископ вече на основанието, че бил върнат на катедрата от светската власт.
През този печален период от църковната история враговете на св. Атанасий Велики на няколко пъти успявали да извоюват неговото осъждане и изгнание. От всичките 47 години на своето епископско служение той прекарал 15 години в изгнание.
Още в първите си съчинения, Слово към езичниците и Слово за въплъщението на Бог Слово и за явяването Му в плът пред нас, била набелязана главната тема на неговото богословие. Основни негови догматически съчинения са Четири слова против арианите (ок. 356–359), посветени на утвърждаването на божествеността на Спасителя. На него приписват и Житието на св. Антоний, както и множество трактати коментари към Св. Писание, книги с нравоучителен характер и проповеди. В тези негови съчинения са пръснати най-дълбоки и преливащи от истинска мъдрост богословски и нравствени истини. Нему св. Църква дължи разгромяването на опасната арианска ерес и създаването на Никео-Цариградския Символ на Вярата.
В 373 г. св. Атанасий починал в Александрия на 76 годишна възраст. Църквата чества паметта му на 2 май и на 18 Януари (съвместно със св. Кирил Александрийски).
В българския фолклорен календар Антоновден е познат и като лелинден. Този ден е бил посветен на предпазването от заразни болести. Правела се е питка, намазана с мед, която се е раздавала на децата. Задължително едно парче се е качвало на тавана и се е наричало за лелята. Под това кодово име се е имало предвид – чумата (шарката). На този ден жените не са плели и не са прели вълна, както и не са готвели леща и боб, защото тези варива асоциативно са се свързвали с пъпките, които са излизали при шарка.
Друга легенда разказва, че имало двама братя близнаци Антон и Атанас, които изобретили ковашките клещи. Затова именните им дни се честват един след друг и на тези дни празнуват всички ковачи, железари и ножари.
На този ден Иисус Христос влязъл в Йеруслим, яздейки магаренце и благославян от народа заради чудото, което извършил предишния ден, а именно – възкресил починалия преди четири дни Лазар. Хората възторжено посрещали Спасителя, посипвайки пътя му с палмови клонки. Днес, като символ на традицията се използват върбови клонки и затова празникът освен Цветница се нарича още и Връбница.
На Цветница продължават обичаите на Лазаровден. Предишния ден нагиздени моми с венци на главите, са обиколили всички къщи в селото, за да благословят труда на работливите стопани, а в замяна са получили яйца, които символизират живота. Вечерта на Лазаровден те пускат венците си в реката като почит към закрилницата на семейството и любовта – славянската богиня Лада. Рано сутринта на Цветница се почитат онези близки, които вече не са на този свят. Вярва се, че те излизат от гробовете си, в очакване роднините да им занесат нещо. Обикновено се носят върбови клонки, царевични стъбла, кадилница и вода. Гробът се прекадява и прелива, а над него се окачват клонките. От царевичните стъбла се пали огън. Привечер на площада в селото момират и ергените се събират, за да изиграят за последен път лазарското хоро.
Цветница е последният празник преди Великден, който се посреща от целия християнски свят. Макар да е плаващ, той се пада винаги в неделя, една седмица преди Възкресение Христово. Според църковните обичаи тържествата започват още от предния ден, когато е Лазаровден. На Цветница празнуват всички хора с имена на растения.
Да е честит празника на всички именници!